Прабългарски и тракийски следи

Евгений К. Теодоров е един от най-признатите български фолклористи, който задълбочено разработва хипотезата относно местоположението на гробницата на кан Омуртаг. Тази тема вече повече от сто години привлича вниманието на изследователи и широк кръг заинтересовани лица, но остава нерешена загадка. Теодоров включва в своя обширен анализ проучвания за преданията, легендите и вярванията на алианското население в Североизточна България, подчертавайки богатството на фолклорния образ Демир баба, който съчетава културни слоеве от различни исторически периоди.

Диана Гергова е археолог с международно признание. Нейните открития показват, че основите на каменната структура „Демир баба“ са стабилни и лежат върху древни олтари от важен тракийски храм и масивни блокове от прабългарска култова сграда. Това увеличава значимостта на мюсюлманската светиня Демир баба теке като носител на традиции от стари цивилизации. В близост до текето е идентифицирано прабългарско болярско селище, а също така е установен древният религиозен център Даусдава.

Предговорът разглежда тюркоезичното население в Североизточна България и специфичните регионални особености у българските общности там. Изследването им започва още в края на XIX век с цел да се определи произходът им и да се анализира тяхната материална и духовна култура чрез сравнения с чувашите - потомците на волжските българи. Има доказателства за присъствието на прабългарска култура сред тези групи.

Травмата след възродителния процес все още оказва влияние върху разискванията относно по-ранните традиции; чувствителността към теми свързани със старобългарската история е засилена. Често дори мнения или документи оставени преди десетилетия се интерпретират погрешно като произведения само от периода след възродителния процес.

Разкритията за по-стари вярвания не нарушават интересите нито една общност; напротив – те укрепват връзката между хората и универсалните ценности, които техният принос съхранявал през времето.

През 1953 година Етнографският институт при БАН стартира програма за изучаване фолклора сред турскоезичното население в Лудогорието чрез работата си Евгений Теодоров и други специалисти главно в селата Севар и Глоджево, където той изследва словесния фолклор (предания) както и обичаите у алианите (къзълбашите).

Работата му над народното творчество разкри многообразие от културни пластове - включително наследство от траките и прабългарите – което подчерта неговият уникален подход наречен „песенни разкопки“. Основната част от труда му представляват три основни слоя: митичен, феодален και борчески аспект.

Поради оскъдността на материали понякога Теодоров използвал методика за комплексен анализ базираща се не само във фольклора но също така археология ,история итн., водеща до публикуване монография „Древнотракийско наследство...“.

Проучването му потвърдило многослойността вокруг фигура та демир баба– характеристикитe й идват както отпреди векове колкото e характеристика актуална .

През 1972 година геофизичните обследования предоставиха убедителнии дании следразширяващи знанијата ни казано местоносителя . Откритий показаха взаимодействие между различни культурные влияния составяйки цялостная картинка нуждаяща разбиране как развитије човешкия род течело .

На финала настоящият труд добавя новини основаними изводами вдобавка към направленята заложени од самият Е.Теодоров ,сделайки стремеж нашанта научную работа зa разнообразие населения северо-востока Българии .