Сънят на сенките: Книга на мъртвите

"Мило дете, все по-малко мога да ти дам надежда за бъдещето на нашата страна. Разбирам, че проблемите ни не произлизат само от бедността. Престъпленията, алчността и корупцията, дребните измами, фалшивите стоки, нитратните зеленчуци, разрушаването на уличното осветление и пейките в парковете – всичко това е свързано с моралната ни криза и не се дължи единствено на материалната несигурност.

По-правилно е да кажем, че именно тези явления създават бедността ни. Духовната пустота предшествува икономическата такава и води до нея. Това положение не е новост; то има свои корени в далечното минало.

Сигурно знаеш колко важен е култът към мъртвите за запазването на историята на цивилизациите. Без пирамидите нямаше да разберем много за Египет; без тракийските могили щяхме да сме лишени от познания за този народ. Паметта към загиналите и надеждата им те продължават да живеят сред нас дават основание на народа за чувство за принадлежност към бъдещето си.

Кой обаче помни своите мъртви? Къде са гробовете на българските ханове или царе? Как можем да питаме къде почиват Паисий или Левски? Защо древните тракийски гробници оцеляват през вековете, а следи от нашия народ липсват?

Дали ние просто сме изхвърляли покойниците си като животни? Знам колко труден е въпросът и колкото по-дълбоко търсим отговори в миналото си толкова повече ужас ще открием...

Навсякъде виждам бурени и опустошение – поругани гробове с избледнели имена. Няма даже намек или знак за памет! Словата „смъртта възпитава“ са били истински при римляните; те учеха потомците си чрез примера на починалите.

А какво правим ние? Когато някой напусне света - забравяме го мигновено. Нито символ оставяме зад него… И сами себе си затриваме предварително – защото всички сме будущи мъртъвци...

Как тогава очакваме уважение отвън след като сами унижаваме спомена за великани като Яворов или Левски? Не зная мило мое дете... Но едно знам: дърво без корен няма как да расте. А нашият корен са мертвеците ни... Страхувам се все повече относно съдбата на България..."
Стефан Цанев