1000 Tattoos

Татуировките, като форма на изкуство, са толкова преходни, колкото и самият живот. Те изчезват с човекa, който ги носи. Докато пещерните рисунки, скулптурите и архитектурните произведения имат по-дълъг живот и предават културата на цивилизации, които вече не съществуват. Знаците от татуировките – малки пробиви в керамични фигури или дупки в дърво – разказват истории. Изкуството на татуировките разкрива и много за самото изкуство. Въпреки че доказателствата от тези знаци често се игнорират или неправилно интерпретират, понякога тяхната стойност бива потвърдена чрез находища на човешки останки или мумии, както и от исторически личности като Херодот, Марко Поло и Джеймс Кук.

Татуировките предизвикват разнообразие от реакции - от интерес до удивление и възхищение до недоумение или даже отвращение. Те могат да бъдат посрещнати със зяпнали уста или намръщени лица; техните притежатели биват оценявани по различен начин - будейки страх или желание. Татуировката винаги поставя въпроси в умовете на хората около нас – приятели или врагове; осъзнато или неосъзнато те питат дали личността е образована и щедра или тесноградска и кратковидна.

Важното тук не е толкова техниката при татуиране, а значението й – каква роля играе тя? Именно това значение обикновено остава неправилно описано или напълно пренебрегвано. Съществуват значими етнографски трудове относно историята на татуировки сред примитивни народи в далечни краища на света; но само определени аспекти са разгледани без да бъде представен феноменът в цялостния му контекст. Това несъмнено се дължи на сложността му както и факта, че практиката по татуиране съществува навсякъде през всички времена по различни причини. Дарвин отбеляза: "Няма народ на земята, който да не познава този феномен."
Хенк Шифмахер