Легенди за Тъмната гора: Помагайте, тролове!

„Аз съм леминг. Сега трябва да скоча, тъй като това е типично за лемингите. Той погледна надолу и се разтрепери. – Разбира се, не скачаме постоянно...“ Бертрам почувства жалост към бедното същество. „Мисля, че само веднъж.“

Бертрам обожава звуците на птичи песни и шепота на вятъра сред тревата, както и топлината на слънцето по гърба си. Няма нищо странно в тези предпочитания, ако Бертрам беше човек. Но той не е такъв; всъщност Бертрам е трол.
Троловете никога не излизат при дневна светлина, защото контактът със слънчевите лъчи ги превръща в камък мигновено. Това знание всички тролски деца усвояват още от ранна възраст, докато са при майките си. Те никога не завързват приятелства с малки животни и (за щастие) нямат задължението да будят спящи принцеси с целувка или да работят като доставчици на пица. Въпреки това Бертрам е различен от останалите тролове. И именно този факт му носи късмет в момента, когато сянката от Скиптъра на Тролските крале пада върху град Средгорски мрак...