Обикновеният човек през Средновековието

Лицето, за което ще говоря, не е рицар или свещеник; не е нито епископ, нито "велик", а още по-малко буржоа, търговец или земевладелец. То представлява човек, който се тревожи от дъжда, вълка и виното; притесняват го сандъкът с монети, ембрионът и различни аспекти на живота като огъня, брадвата и съседите. Теми като Спасението също му са важни - все въпроси, които обикновено се обсъждат повърхностно или от позицията на претенции чрез изкривена призма на политическите структури и социалните йерархии. Следователно тук няма да откриете икономически анализи или теории за производственото развитие нито пък дискусии за класови конфликти; вместо това ще срещнете образа на бедния човек от ежедневието. ... Дали успях да формулирам целта си ясно? Сега трябва да я реализирам.

И безспорно тя вече е постигната. Известният френски историк Робер Фосие избира уникален подход към Средновековието, който буди интерес. В страниците на неговото произведение читателят ще намери "простолюдието" – девет от десет мъже и жени, които рядко стават тема на разговор именно защото самите те рядко говорят; техните страдания и радости силно наподобяват нашите. Човекът остава просто двукрак бозайник – "човешко животно", независимо в коя част от човешката история живее.