Опити върху властта и истината

В теоретичен аспект, книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминацията на властта, използвайки автори като Фуко и Хабермас. Целта е да се разгледат индивидуалните властови перформативи и да бъдат дефинирани като различни от дисциплинарната власт или процедурите на комуникативната рационалност, които формират социалната реалност. Въпреки това ми прави впечатление, че под този теоретичен пласт можем да открием друг екзистенциален слой, в основата на който стои не самата власт, а субективността. Днес тя е изправена пред дилема с термини, които са еднакво неприемливи. Човешкото съществуване рискува да загуби своята индивидуалност, потопявайки се в догматизма на общностните идентификации или обратно – отхвърляйки всякакъв ред и форма на власт, за да бъде сведено до иллюзиите за чисто консумативно самоосъществяване. Как може да бъде преодоляна дилемата между заличаването и примиряването? Има ли възможност за избягване както на комунитарния свят на обособени културни общности, така и на либералния свят с неговите свободолюбиви консуматори? Именно понятието „власт“ представлява концептуален инструмент според Димитър Вацов; необходимо е да признаваме и поемаме отговорността си за нашата собствена власт чрез интерпретиране и оценка на света около нас – задавайки смисъл и стойност.