Мистерията на живота

Основната грешка на човека се състои в това, че в определен момент е загубил връзката си с цялостта на живота. Тогава у него се е зародило самоосъзнаването, което го е отделило от околната среда. В резултат на това той се е изолирал и изпитва страх. Стремежът му да възстанови връзката си с целия живот поражда дълбок копнеж към нещо Върховно. Човекът вярва, че духовните стремежи като Бог, Истината или Реалността ще му помогнат да се върне обратно в "цялото". Но опитите му да постигне единство с целостта всъщност още повече увеличават разделението между него и света около него. Изолирането не съответства на естеството ни, но именно тази изолация подтиква търсенето на начини за повторно свързване с природата. Обаче самата природа на мисленето предизвиква проблеми вместо да ги разрешава.