Какви ще бъдат философите на утрешния ден?

Както и в случая с всички важни дискурси от 60-те и 70-те години, философският разговор беше повлиян от процеса на десакрализация на авторитетите и възхода на масовото консуматорско общество. Това общество е движено от своя собствена динамика и често е много по-ангажирано в придобиването на материални блага, отколкото в проучването на интелектуални теми. Въпреки че философията вече не изпълнява ролята си като образователна институция, тя все пак не е изчезнала напълно. Напротив, пред лицето на усещането за загуба на ориентация, философията остава опора за мнозина съвременници, които желаят да живеят пълноценно и осъзнават недостатъчността само на света около предметите. Тази реалност обяснява популярността на някои философи – тези, чиито гласове ще чуете тук.

Съчетаването в едно произведение на ученик от гръцката школа (Марсел Конш), спинозист (Андре Конт-Спонвил), кантианец (Люк Фери), двама ницшеанци (Мишел Онфре и Клеман Росе) и последовател на Токвил (Жил Липовецки) може да изглежда странно. Всъщност обаче шестимата автори са много по-близки помежду си, отколкото предполага обществото – вероятно дори повече отколкото те самите осъзнават.