Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България

"Травми и чудеса: портрети от Северозападна България" представлява втори съвместен проект на Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова, след предишната им работа "Моята улица. Кубински истории".

Тази нова творба разглежда загубата и страданието на семейства, които се разпадат поради миграцията на техните членове в чужбина за работа. Салари оперира в духа на Робърт Капа и Себастиао Салгадо, а неговите снимки, заснети с близост до обектите си, демонстрират отлични умения в черно-бялата фотография. Писателят Рауи Хадж описва работата му като изпълнена с човечност – едновременно красива и тъжна – където нюансите на сивото разказват важни истории.

През 2008 г., Бабак Салари прави първото си посещение в България и конкретно в Северозападния регион, участвайки във фестивала на спомените в Горна Бела Речка, организиран от родената там Диана Иванова. Темата за загубата дълбоко го впечатлява; той е трогнат от самотността на възрастните хора и емоционалната трансформация, която целият район преживява през последните две десетилетия вследствие миграцията на младите към Западна Европа или други части на страната.

Личният опит на Салари относно преместването и чувството за изгубена ориентация са свързани с принудителното му пребиваване повече от 25 години в изгнание в Канада. В партньорство с Диана Иванова той прекарва над месец в срещи с местни жители от над 15 селца около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана и Враца. Финален резултат са повече от 50 черно-бели портрета придружени със свидетелства за травмите и чудесата около самотността при възрастните хора северозапада под влияние растящата миграция към Западна Европа.