Романът – що е то?

Тази книга представлява първото българско изследване, което разглежда едновременно теорията, произхода и развитието на романа. Въз основа на обширните си знания за историята на световната литература, авторът формулира ключови заключения относно жанровите характеристики, поетиката и еволюцията на този най-популярен литературен жанр от древността до наши дни. Той анализира произведения като „Синухе Египтянина”, „Киропедия” и „Анабазис”, елинистичните творби „Дафнис и Хлоя” и „Златното магаре”, рицарските истории като „Смъртта на Артур” и „Амадис де Гауда”, ренесансовите класики “Дон Кихот” и “Гаргантюа и Пантагрюел”, както и романите от Просвещението на Филдинг, Дефо, Суифт, Дидро и Русо. Освен това включва готическия шедьовър “Франкенщайн” до реалистични, модернистични и постмодернистки творби като “Война и мир” от Толстой, “Одисей” от Джойс и "Игра на дама" от Кортасар.

Както в предишните си книги, Симеон Хаджикосев успява да привлече интереса не само на специалистите в областта, но също така към широка аудитория читатели.

Романът остава един от най-загадъчните феномени в литературата - близък до масовия читател; той е четен с удоволствие от милиони хора по света. Но въпреки това се крие ревностно зад завесата на академичното проучване като старинен култ. Какво всъщност представлява романът – литературен род или просто жанр? Учени продължават да дебатират тази тема: някои го определят за жанр; други смятат него за супержанр; а трети дори го наричат четвърти литературен род извън традиционната триада епос-лирика-драма. Колко години има този значим спътник на човечеството – дали 4000 или 2000 години или може би само 300? Литературоведите все още нямат консensus по този въпрос. Успокоително е обаче фактът че романът се класифицира мъжки род.

Историческите аспекти около романа са сложни подобно на тези свързани с реализъм­а в литература­та та изкуствата. След навлизането ни във фазата постмодернизма обаче дискусиите относно реализъм­а отслабват - те преминават от теоретична проблематика към историческа поетика. Проблематиката около романа остава актуална - тя не остарява нито става ненужна какъвто случай често наблюдаваме при реализъм­а. Романът запазва водещото си място в литературата дори през началото na третото хилядолетие.

Професор доктор Симеон Хаджикосев преподава история na античната and западноевропейската литература повече od две десетилетия в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Той e известeн literarn critik i izsledovatel s над трийсет публикации включително многотомния труд "Западноевропейска литература", три книги реабилитиращи българския символизъм oraz мемоари под заглавия "Записки n конформиста" i "Записки n вътрешния емигрант".