Съчинения Т.4: Мисълта на Фройд - величие и ограничения. Мисията на Зигмунд Фройд. Кризата на психоанализата

Основната заслуга на Ерих Фром като последовател на Зигмунд Фройд е, че поставя акцент върху изкривяването на същността на психоанализата. Той не обсъжда негативното влияние върху пациентите, тъй като разбира, подобно на своя учител, че задачата да разпознаят измамниците от истинските специалисти лежи в ръцете именно на самите пациенти.

Темата тук е различна - един психоаналитик критикува основоположника си. Само хора с силен дух са способни на самокритика. Ерих остава верен на психоанализата, но не може да приеме нейното заменяне с нещо напълно непсихоаналитично. В процеса на саморазглеждане той използва методологията на самата психоанализа и подчертава, че много психоаналитици несъзнателно заменят автентичната психоанализа с фалшива версия. Вместо да ги нарича шарлатани или да ги атакува лично, той анализира причините за тази подмяна.

Фром поставя въпрос относно влиянието, което капиталистическата производствена система и нейните духовни структури оказват както върху терапевтите, така и върху клиентите им. През целия си живот Ерих успява да се противопостави успешно срещу натиска от страна на обществото и продължава да извлича поуки от конфликта между Зигмунд Фройд и собственото си виждане за света.