Ру

Ким Тхуи е дъщеря на хора, наречени „корабни”, които бягат от страданията в родния си Виетнам и намират убежище в страна, готова да ги приеме – в случая Квебек. Животът я води от красивия дом в Сайгон, откъдето богатото й семейство е изтласкано от новите северновиетнамски власти, през неприятния бежански лагер в Малайзия до топлото посрещане в Северна Америка. Нейните мисли се разгръщат чрез кратки глави, всяка започваща с края на предходната. Срещите с различни хора по пътя ѝ, ситуации както трагични, така и комични или абсурдни и шокиращи; многобройното семейство с колоритните лели и чичовци; мъжете около нея; синът ѝ аутист – всичко това носи силата на майчината любов и привързаността към родината, където са звучали детските люлчини песни. Възможността за благодарност към страната-домакин превръща географското местоположение във вдъхновение - „люлчина песен”. Всички тези теми са описани с нежност, внимание към детайлите и фин хумор, създавайки текст изпълнен със сила и поезия.