Минало несвършващо

Как възприемаме миналото – като наследство, съхранявано в архиви и музеи, или като част от нашето ежедневие, която оформя решенията ни, предразположенията и смислите? Как го използваме – за укрепване на самочувствието си или като заместител на липсващото такова? Какво запомняме и какво забравяме? В каква степен настоящето ни зависи от определени натрупвания на спомени?

Авторите, които се опитват да разгледат тези въпроси, са преподаватели и студенти от три различни университета. Изследването „Топоси на историческата памет“, което доведе до този сборник, е реализирано с участието на Нов български университет и Американския университет в България, а към авторския екип се присъединява и Софийският университет.

Наша цел беше - заедно - да идентифицираме ключовите места, събития и личности в българската история (в контекста на балканската и европейската) , които играят важна роля във формирането на идентичността у съвременните граждани. Опитахме се - заедно - да разискваме влиянието на историческата памет върху изграждането на манталитетите в модерното общество. Заедно - да анализираме нивото на модернизация в това общество и зависимостта му от историческите фактори днес. Съвместно разглеждаме дали "многото история", произвеждана по Балканите през вековете, вече е само спомен в музеите и архивите или все още оказва влияние върху постмодерния ни живот.