Доказателство за Рая

На 10 декември 2008 година д-р Ибън Алегзандър е приет в спешното отделение с необяснима болест, която лекарите не успяват да диагностицират. Скоро след това той изпада в кома. Оказва се, че страда от рядка форма на бактериален менингит, която засяга един на всеки десет милиона души и е характерна основно за деца. Възрастен може да се зарази само ако е претърпял операция на мозъка, а Ибън не е имал такава.

След седмица в кома шансът му за възстановяване почти липсва; заболяването е толкова агресивно, че води до разрушаване на мозъчната тъкан и смъртност над 90%. Дори ако успее да излезе от комата, щеше да остане във вегетативно състояние. Затова когато той започва да говори разумно и свързано след като отваря очи, медицинският свят го счита за истинско чудо. Ибън разказва за опитности в друго измерение, където среща Бога. Преживяванията близо до смъртта са често явление сред пациенти със сериозни здравословни проблеми; въпреки сходствата между техните разкази обаче медицинската общност отказва да ги признае като доказателство за алтернативни реалности и твърди, че те произтичат от несъзнателна активност на мозъка. При случая с Ибън подобен аргумент отпада – неговият мозък не функционира по време на заболяването.

Ибън описва света около себе си с ярки цветове: там вижда ангелски същества, комуникира телепатично и слуша небесна музика.

Бактериалният менингит унищожава кората на главния мозък – частта свързана със способността ни да мислим и чувстваме всичко човешко у нас. Докато е бил в дълбока кома тази зона не работела изобщо; въпреки това преживява моменти по-ярки и истински отколкото всичко случващо се "в реалния" живот. Като неврохирург самият той намира тези събития напълно необясними - те противоречат на научните принципи относно функционирането на мозъка според него и науката като цяло: човешкото съзнание би трябвало да зависи от дейността му.
Но какво ако има висше същество или осъзнатост извън времето и пространството? За д-р Алегзандър този опит представлявал духовно откровение; предишният скептицизъм към Божията природа или живота след смъртта вече нямал значение.

Случилото се оказват решаващи моменти относно природата на човешката осведоменост - той получава важни послания присъщи за всички преминали през подобни ситуации: безусловна любов; свобода от страх; учене чрез житейските уроци вместо грехове.

Преживяването му подтикнало дори най-заплетените учени (какъвто преди беше самият той) да преосмислят своите убеждения относно прага между живота и смъртта, съществуването на други светове както и идеята за безсмртие.

Според д-р Реймън Муди - авторитетен специалист изучавал феномена повече от четири десетилетия - историята с д-р Алегзандър служила като живо свидетелство за наличието на живот след физическата смърт.