Народната история между устност и писменост

Книгата разглежда т.нар. "народна история" в контекста на концепцията за колективната памет. Изследва се как тя е изградена и функционира от времето на националното и държавно оформяне до настоящия момент, както и нейното значение като "автентично", "предавано през поколенията вековно знание", съобразно романтичната представа от XIX век за "народния дух". Основните проблеми включват взаимодействието между устното и писменото познание, институционалното спрямо локалното, научния дискурс в сравнение с популярната литература и фолклорната интерпретация. Конкретният материал за анализ са "преданията" или /псевдо/историческите разкази относно битките и смъртта на цар Иван Шишман, а също така легендите за родината и гроба на преподобен Паисий Хилендарски в района около Самоков. Изследван е процесът по изграждане на тези "предания" от края на XIX век до днешни дни чрез постоянния диалог между устното/фолклорното/локално познание и печатните медии - пресата, краеведските публикации, научните издания и популярната книжнина.

Селото Доспей в Самоковско играе ключова роля като обединител на "историческата памет" в региона, тъй като там се срещат разказите както за цар Иван Шишман, така и тези свързани с отец Паисий Хилендарски. В приложението към текста са публикувани основните устни разкази, записани в селата Доспей и Райово, които се представят публично за първи път.