Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане

Тези лекции, изнесени от Рудолф Щайнер точно преди началото на Първата световна война пнед членовете на Антропософското общество, са известни още като "Виенският цикъл". Тук той описва панорамната реалност на духовните светове, в които човек навлиза след смъртта, говори за радостите и страданията, изживявани в тези светове от хората с различни характери, за образа на "идеалния човек", изживяван от душите, за мировия среднощен час, за по-дълбоките причини зад такива явления като материализъм и престъпност, за процеса, водещ към ново раждане в света на севитават и защо е трябвало да загубим прякото възприемане на духовните светове. Щайнер прави тези описания под формата на величествени духовни имагинации, разцъфнали от кълновете на трите Розенкройцерски сентенции. Освен това, той описва методите, чрез които може да се развие пряко възприемане в душевно-духовните светове.