Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане

Лекциите, които Рудолф Щайнер изнася преди началото на Първата световна война за членовете на Антропософското общество, са известни под името "Виенският цикъл". В тях той представя обширната реалност на духовните сфери, в които човек попада след смъртта. Той обсъжда радостите и страданията, изпитвани от хора с различни характери в тези области, концепцията за "идеалния човек", който душите преживяват, както и понятието за мировия среднощен час. Освен това разглежда по-дълбоките причини зад явления като материализма и престъпността, процеса на ново раждане в света на духовното развитие и причината защо сме загубили директното възприемане на духовните измерения. Щайнер прави своите описания чрез величествени духовни образи, вдъхновени от основополагаещите принципи на Розенкройцерството. Допълнително той разяснява методиката за развиване на пряко восприятие в душевно-духовните сфери.