Друга история на най-голямата война Кн.1: Разгарянето на пожара

Моята внимателно обмислена и страдалческа интерпретация на Втората световна война се стреми да навлезе в "Третата истина на Ничията земя" между двете бойни линии, въпреки че там може да възникне риск от попадане "под кръстосан огън". Ако някой не одобрява тази "другост", той има правото да представи своята версия, която се надявам ще бъде искрена. В науката само авторът е единствено число, докато гледните точки и разказите винаги са многобройни. Като човек, който е изпитал последствията от миналите забележки, няма да заплашвам несъгласните с думите: "Чети, защото всичко е било точно така!"

През поредната Руско-турска война на 10 май 1773 г., генерал Александър Суворов предприема смело действие и форсира Дунав. След една седмица неговият отряд завладява укрепения град Тутракан. Младият командир радостно информира висшестоящия: "Слава Богу! Слава Вам! Завзехме Тутрукай!" Раздразнен от нарушаването на оперативния план, фелдмаршал Пьотр Румянцев Задунайски настоява за строго наказание на непокорния военачалник. Но Екатерина II Велика пише кратката резолюция: "Победителят не бива да бъде съден!" По този начин императрицата формулира историческа закономерност, която никой не оспорва. Тя награждава генерал Суворов с орден “Св. Георги” и му открива път към по-високи военни звания.

Не само че победителите остават недосегаеми за съдебни действия, но те също така диктуват историята според своето виждане и задкулисно управляват събитията от удобното си положение; мнозинството историци предпочита удобно да следват техния пример. При оформянето на Историята другият генералисимус Йософ Сталин изразява желанието си тя да бъде написана по негов вкус: "Историята е дама с къса памет; това не е проблем стига тя да има добри секретари." И така се стига до “Десетте сталински удара”, които играят ключова роля за успеха във Втората световна война. В същото време лидерът признава пред близките си колеги със съжаление факти относно образованието си: "Какво можем да направим? Не всеки може да стане академик." /Георги Марков/