Монахът-княз. Владетелският статут на Св. Борис от 889 до 907 г.

В произведението „Монахът – княз”, Георги Тодоров продължава изследването на св. княз Борис, наричан "светилото в дома на българската история" и духовната личност, която е обект на внимание, но рядко сама проучвана. Авторът анализира статуса и действията на владетеля от момента на неговото замонашване през 889 г. до смъртта му през 907 г. По-малко известно е, че по време на монашеските си години св. Борис реализира значими управленски инициативи. Докато инцидентът с отказа от християнството от страна на първородния Расате — който се опитва да унищожи наследството на баща си и да възстанови езическите вярвания — все пак намира място в учебниците, реалното (съ)управление заедно с най-малкия му син, цар Симеон Първи, остава недостатъчно разгледано и оценено от историците.

Чрез множество автентични исторически документи авторът установява, че нито при управлението на Расате, нито по времето на Симеон св. Борис не се е отказвал напълно от властта си. Фактите стават още по-ясни след открития наскоро оловен печат с изображение на св. Борис-Михаил като монах-княз. На двете страни на печата присъства уникален надпис: + Богородице, помагай на твоя раб + Михаил монах, станалият чрез Бога княз на България."