Една необикновена съдба. Автобиография

През 1943 година, след внезапната смърт на цар Борис III, шестгодишният Симеон става известен като „детето цар“. Въпреки това, деветосептемврийският преврат през 1944 г. слага край на монархията в България и царското семейство е принудено да напусне страната – преминавайки през Истанбул, Александрия и Мадрид.

Половин век по-късно бившият цар се завръща у дома и е топло посрещнат от народа, който вижда в него символ на надеждата за бъдещето в трудните времена на прехода. Отговаряйки на тези очаквания само няколко години по-късно, Симеон II печели демократичните избори и става първият монарх, който заема поста министър-председател. С ясна представа за изискванията на времето той води България към членство в НАТО и Европейския съюз – две мечти осъществени съответно през 2004 и 2007 година.

В този непринуден разказ за живота си авторът споделя своя уникален опит чрез неразглеждани досега факти и тайни извън общественото внимание. Той предоставя ценни свидетелства от периода, когато е живял далеч от родината си, но остава дълбоко свързан с нея. Разказите са представени от лична перспектива и носат както емоционалния заряд от преживяванията му, така и реализъм. Дългогодишните записки и запазените лични спомени служат като основа за тези мемоари. Книгата не представлява хронологичен животописец; вместо това тя предлага серия увлекателно описани събития с множество преплитания между различните исторически периоди.