География на езиците

Този текст е насочен към географията, а не към лингвистиката. Основната му цел е да проучи т.нар. геолингвистика, подобно на социолингвистика и демолингвистика. Понеже авторът е географ, съчинението не може да се фокусира върху детайлите на езика (като фонетика, лексика и граматика) или тяхното проявление в пространството — това са задачи за лингвисти. Вместо това, то разглежда "лингвистичната" или "диалектологична" география.

Географът използва изводите на лингвистите и изучава езиците (или диалектите) като социални явления с по-широк обхват, докосвайки повърхностно външните аспекти на лингвистиката — свързани със самото говорене — за да анализира техните социални и пространствени измерения.

Отделяйки се от традиционната лингвистична география, тук се прави разлика между обща и регионална география на езиците. Общата част определя предмета на изследването: езика като ключова етническа характеристика и спойващ фактор за обществото. Разпространението на различни варианти в времето и пространството демонстрира динамика, която подходът от гледна точка на географията помага да бъде осветена и разбрана. Създава се една екология на езиците като принос към културната география.

Изложението относно разпределението на езиците в основните континентални региони и големите държави позволява очертаване на регионалната структура при изучаването им; все още има затруднения поради недостиг na надеждни данни. Накрая трябва да подчертаем факта, че дванадесет езика обхващат над 60% от световното население – не само като майчин язык , но много повече като средство за предаване нa култура."