Сиявуш - Бог Сияен конник

Само по величествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник не е свързан с типичната сцена от царски лов, а представлява висш божествен образ за българите. Храмовият комплекс в подножието на скалата ясно показва, че релефът изобразява основно божество, каквото през 7-9 век е сияйният Сиявуш – воин и защитник на правдата, покровител и спасител на народа. Той е митичен предшественик на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Образът му значително се различава от предишните почитани тук конни богове като Митра, Хурса и Тракийския Херос. Човешкият аспект напомня повече на християнския светец Свети Георги, който убива ламята - символа на злото. Според исторически извори през 19-ти век българското население също интерпретирало Мадарския конник като изображение на Свети Георги. А ако непокръстените българи вярват в свой собствен Христос от Скитска традиция, той вероятно би бил конник подобен или идентичен със Сиявуш – пронизващ лъв с копие; лъвът символизира зло според зороастрийската традиция. Откритията в предхристиянските гробища в Североизточна България с цели скелети на коне и кучета потвърждават важността им в религията сред българите. Мадарският конник стриктно следва основните принципи на древната култова иконография.