Султан Махмуд II и краят на еничарите

Книгата „Султан Махмуд II и краят на еничарите“ представлява важен труд в сферата на политическата история. Тя предлага документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия султан на Османската империя, започвайки с драматичното му изкачване на трона през юли 1808 г. и завършвайки с така нареченото "щастливо събитие" - унищожаването на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичният подход предоставя детайлно и прецизно проследяване на събитията. Дългият ред от проблеми очертава ключовите моменти и мащабите на значителната борба за власт в османското общество. Империята, която вече е преминала пикът си, изпитва затруднения в началото на XIX век; тя губи войни и територии, а провинциите са обхванати от анархия, където местните аяни и еничари се сражават помежду си и срещу султанските сили. В Истанбул истинската власт принадлежи на столичния еничарски оджак, който чрез рекетиране и грабежи тормози населението, а с бунтове сменя визири и султани. Невеликият кръг сред управляващата класа вижда решение за изхода от кризата чрез реформиране, като основополагаещо считат преобразуването на армията. Еничарите – които дълго време са били основната бойна сила и привилегирована група – категорично отказват да приемат както реформите сами по себе си, така и самата идея за тяхното внедряване. Строгата им опозиция към промените ги поставя начело сред консервативните сили в обществото.

проф.д-р Цветана Георгиева