Великите сопрани на България

До неотдавна световната музикална критика определяше България като Страната на басите, споменавайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Въпреки това, нашето оперно наследство не се ограничава само до басите. Множество български певици са допринесли за популярността на страната ни в света на операта. Особено важна роля играят нашите сопрани. Христина Морфова все още е известна с титлата „Българският славей“. Люба Велич е призната като „Саломе на Саломеите“, а Райна Кабаиванска носи званието или „най-забележителната изпълнителка на Тоска“, или пък „възродената Елеонора Дузе“. Гена Димитрова продължава да бъде ненадмината като Турандот от едноименната опера на Пучини дори и през ХХІ век. Анна Томова-Синтова е описвана като „най-впечатляващият интерпретатор на Рихард Щраус“, а Дарина Такова – като „най-добрата Семирамида за новото столетие“. Критици изразяват възхищение както към Красимира Стоянова: “Всяко нейно представление е истински урок по музициране”, така и към Александрина Пендачанска – наричана "възрожденската Люба Велич в ролята си на Саломе".

За съжаление, младото поколение почитатели на музикалното изкуство знае твърде малко за великите български таланти, които са покорили най-престижните оперни сцени по света. Целта ми с тази книга е те да се гордеят с факта, че малката България значително е допринесла за развитието на глобалния оперен театър; че българските сопрани винаги са били и ще останат основополагащи фигури в такива величави театри каквито са Миланската скала, Парижката "Гранд опера", Ковънт Гардън, Метрополитен опера в Ню Йорк, Виенската "Щатсопер" и театър "Колон" в Буенос Айрес.

Марин Бончев