Перо и маска

Преди маската да стане символ, тя е представлявала реалност. Първоначално създадена от човека, маската е служила за улесняване на живота му и по-късно започнала да олицетворява невидимия свят около него. Така че можем да разгледаме две основни измерения на маската - едното свързано с обективната действителност и природата, а другото със субективния опит на човешкото общество и душевността. Тази двойствена природа на маската, която отразява сложността на човека, съществува вече хилядолетия. Както и да анализираме ролята ѝ в тези два аспекта, не можем да пренебрегнем тяхната взаимовръзка, което ни води до общото определение "маска".

Каквато и перспектива да приемем при изучаването ѝ, винаги се връщаме към нейния основен контекст - театралните изкуства. Без дори да го осъзнаваме, когато размишляваме върху древната маска, автоматично навлизаме в историческия аспект и проследяването на развитието й както като физическо присъствие, така и като символика. Това означава да анализираме театралната еволюция чрез исторически и художествени категории. Всъщност обсъждайки маската говорим за театъра; когато говорим за театъра – разговаряме за актьора; а когато споменаваме актьора – всичко това насочва към самия човек като отражение на социалната реалност, трансформирана във визуална форма./Любомир Тенев/