Белгийският лабиринт

Обичам Белгия, тъй като животът там е по-просторен, удобен, достъпен и лесен в сравнение с всяка друга страна, която познавам. Мразя Белгия заради непривлекателните и претрупани къщи, които развалят красивата природа.

Обичам Белгия заради френския език, който се говори там и защото в училище изучавах този ясен и интелигентен език; той ми носи удоволствие всеки път щом имам възможност да го слушам или чета. Мразя Белгия обаче, понеже нидерландският бе изгонен от образователната система и оставен настрана.

Обичам страната заради способността ѝ да маневрира между правилата и да използва властта в своя полза. Мразя я за това, че без връзки трудно можеш да постигнеш нещо значимо – всичко е покрито с мантия на властта.

Обичам Белгия за богатството ѝ от храни и напитки; белгийците смятат това за съвсем естествено. Мразя ги обаче затова, че обсъждат само храната и алкохола от сутрин до вечер.

Обичам тази държава именно защото предлага двеста вида бира – почти неподлежаща на управление! Но мразя факта, че мирогледът им сякаш завършва на дъното на чашата с трапистка бира.

Ценим усилията на хората тук; те работят усърдно. В същото време ненавиждам факта, че много от тях изглежда могат единствено да работят здраво.

Приятно ми е осъзнаването, че жителите не са натоварени със силна привързаност към родината си. И все пак ме разочарова фактът как те не проявяват гордост относно страната си по никакъв начин.

Най-накрая обожавам самото присъствие на Белгия!

Но също така я мразя просто защото тя съществува.