Кафенето като дискурс

"КАФЕНЕТО ... Какво ли се крие зад това заглавие, ще помисли онзи, който е спрял пред витрината на книжарницата и е посегнал към тази книга. Искаме бързо да го информираме, че това не представлява меню или описание на развлекателни събития в кафенето. Тези страници са плод на изследване от семиотици и антрополози от Нов български университет относно знаковия аспект на социокултурното явление - кафенето, което има свои специфики тук на Балканите и по-специално в България. Изследването беше вдъхновено от концепцията на проф. Богдан Богданов за знаково-идентификационната роля на кафенето в културния контекст на човека, когото можем да наречем "Homo balcanicus".

Книгата КАФЕНЕТО е част от по-обширен изследователски проект, стартирал с конференция организирана от Югоизточноевропейския център по семиотика към НБУ под темата "Homo balcanicus - знаковост и културна идентичност", където участваха семиотици и специалисти от Гърция и Сърбия. В своя доклад "Балканската култура и балканският човек" проф. Богданов задава важния въпрос: "Какъв смисъл има да разглеждаме понятието 'балканска култура' и метафората 'Homo balcanicus', когато имаме развити национални култури в региона? … При търсене чрез общите стереотипи балканският живот изглежда противоречив... Големите стереотипи служат само като предполагаема рамка за общия балкански опит във времево-пространствения контекст."

Проблемът при разбирането на съвременната балканска култура е как местните традиции действат в европейската форма ... Например – кафе-културата; Балканите са дълга история зад себе си в тази сфера. Съвременна Гърция запазва старинните кафенета с играчите на табла и гласните разговори между хората. От друга страна обаче виждаме модерните европейски кафета, които предлагат дискретно личное взаимодействие."

Къде сме ние? По-близо до традициите или обратно - по-близо до Европа? Страниците тук предлагат усилия за адекватен отговор.

Разбира се, тези усилия ще продължат занапред чрез планирани сравнителни проучвания между различни балкански региони. Но нека видим какво съдържа настоящият текст.
Директорът на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания – проф. Мария Попова."