Приказки/ Оскар Уайлд

Високо над града, на внушителна колона, стоеше статуята на Щастливия принц. Цялата беше позлатена, а очите му бяха изработени от два ярки сапфира. На сабята му блестеше голям червен рубин. Принцът вдъхваше истинско възхищение у хората.

„Красива е като ветропоказател,“ забеляза един съветник от общината, който искаше да бъде смятан за човек с артистичен усет. „Но не е особено полезна,“ добави той, страхувайки се да не изглежда непрактичен, какъвто всъщност не бе.

„Защо не можеш да бъдеш като Щастливия принц?“ попита една разумна майка своето разплакано дете, което желаеше невъзможно нещо. „Щастливият принц никога не плаче.“

„Радвам се поне че някой в този свят е напълно щастлив,“ промърмори един разочарован мъж, загледан в красивата статуя.