От етничност към миграция

Западът е известен с разработването на теории, докато Изтокът предоставя конкретни факти. Не съм сигурен дали някой е формулирал тази провокативна идея изрично, но тя се усеща в логиката на многобройни научни дискусии. На тях западните учени представят концепции и теоретични рамки, а техните източни колеги предлагат реални примери за илюстрация, потвърждение или опровержение на тези идеи. Един значителен дебат по темата носи заглавие "Западната политическа теория и етническите отношения в Източна Европа" (Kymlicka and Opalsky 2001).

Новата поредица "Миграционни и бежански изследвания" не цели да предизвика радикални промени или да възпроизведе съществуващите дисбаланси. Вместо това нейният фокус е върху запълването на важната теоретична празнота в изучаването на имиграцията и емиграцията. В България както научният, така и политическият разговор изграждат определена йерархия: първо - развитието на популярния политически продукт – българския етнически модел; второ - позитивното отношение към разнообразието от малцинства; трето - усложняващият се въпрос за интеграцията на ромите; а четвърто, далеч назад след тях – нововъзникналият феномен на имиграцията.

Анна Кръстева