Граничната идентичност

Основните теми, които ще бъдат разгледани в настоящето изследване, се отнасят до установяването на познавателните граници на социологията на отклоняващото се поведение. Възниква въпросът дали криминологичната перспектива при анализа на престъпността остава неразличима от тази на социолога. Подлежи ли всяко отклонение на анализ, основан на методите и традицията в криминологията? Дали винаги можем да считаме отклонението за предстоящо престъпление и обратно?

Изясняването на границите не само между нормалното и отклоняващото се поведение, но също така между самото отклонение и бъдещото престъпление е предмет на сравнителен анализ в първата част от изследването. Основната задача тук е да се различат подходите и аналитичните основи за отделянето и независимостта на социологията по отношение към доминиращата традиция в изучаването на престъпността. Смятаме, че е особено важно да преосмислим безкритично приеманата теза относно сходството между погледите и методите както в криминологията, така и в социологията при обсъждане темата за отклонението и престъплението. Затова една от ключовите задачи е изграждането на аргументация за определяне реалните граници между социологията по отношение към отклоняващото се поведение и криминологичната традиция.

Целта му анализиране е да предостави основания за оценка как приложими са съществуващите социологически теории за отклонението спрямо българската социална действителност. Спецификата във България личи както при формирането και поддържането auf social norms , така auch bei избора und представянето auf формите von abweichendem Verhalten .