Култура на нашето всекидневие
Издателство: | Фабер |
Брой страници: | 188 |
Година на издаване: | 2007 |
Дата на издаване: | 2007-04-25 |
ISBN: | 9789547756571 |
SKU: | 47810880002 |
Размери: | 20x14 |
Тегло: | 235 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 7 лв. |
**П Р Е Д Г О В О Р**
Настоящият труд е резултат от моите изследователски интереси в областта на етнологията по време на прехода. Той представлява своеобразно продължение на предишните ми книги: "Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили!" – Етнология на промяната (София, 1997; публикувана също и на английски в Хелзинки и на сръбски в Белград) и "Култура на кризата - криза в културата" (София 2002). Настоящото произведение, подобно на двете му предшественици, се фокусира върху нашето съвремие и динамичните изменения във всекидневната култура сред българите през последните години от XX век и началото на новото столетие.
Явленията наблюдавани през този период не могат да бъдат сравнени с екстремността и динамиката на събитията от ранния етап на прехода - масовите протестни движения. Все пак те показват сходство с явленията от по-късния период - втората половина na 90-те години - когато настъпва осъзнаване след ентусиазма от многобройни митинги и демонстрации. Отново основен акцент е дълбоката икономическа криза и начинът, по който обикновеният човек се справя с нея. Много млади хора без ясна перспектива напуснали страната за търсене нa нови възможности зад граница. Част от тях обаче са се завърнали или опитват да балансират между България и чужбина. Други безработни намериха място в системата – някои успяха по-добре, а други не толкова успешно. Някои започнаха собствен бизнес – успехите им варираят значително. Това са хората в България; тези които помагат страната да прокара път към Европа. Но целта не е просто географска промяна — тя винаги е била част от Европа — а достигане до онази Европа, която символизира реда, законността, уредените човешки отношения и гражданското общество.
Трябва да подчертая, че книгата няма за цел да бъде политически или икономически анализ нито пък разглежда подробно явленията или събитията.
.
.