Етюди по народопсихология на българина

Няма как да се изследва един народ без уважение, тъй като той не е просто животно. Въпреки това, най-голямата грешка би била да направим този респект основа на нашето проучване. Оттук нататък навлизаме в една сантиментална последователност, която всъщност не представлява народопсихология, а по-скоро идеализация. Както предупреждава Джовани Джентиле, обективното разглеждане на субекта е илюзия. Затова е от съществено значение да знаем в кой исторически контекст изучаваме поведението на даден народ; именно в определени моменти се проявяват специфични склонности. Никога няма да можем да възприемем българския народ през погледа на Вазов - стихотворения като „Хубава си татковино“ и „Език свещен на моите деди“ изразяват чувства за конкретни явления в поведението му по време и място, а не самият народ като цяло. Например моментът когато Аспарух преминава Дунава с народа си представлява психологическо състояние с проявление на качества, които исторически са уникални и невъзможни за повторение. Това обаче не означава, че тези качества са вечни за народа. Когато днес анализираме българската психика, трудно можем да намерим положителни черти – липсват масови поведения свързани с достойнство или човечност; вместо това наблюдаваме значителна адаптация към условията и консуматорско поведение от утопичен характер – което може би никога няма да бъде реализирано икономически, но продължава активно във вътрешния свят на хората…