Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев започва своята кариера на 18 години и е автор на повече от 2000 текста, посветени на киното и театъра. Той има в актива си стотици студии, както и 18 монографии, книги и учебни материали, публикувани на български, руски, френски, немски, английски и други езици. През 1966 година той защитава дисертация в Москва, която оставя впечатление у видни личности като Сергей Юткевич, Лев Кулешов и Виктор Шкловски. Професор Юткевич подчертава значението на неговата работа с думите: "Творчеството на Неделчо Милев е явление с изключителна важност". Станал известен със своето проучване за Вертов - С. Дробашенко го сравнява с Канудо и Базен и заключава: "В конкуренция дори надмина Гуидо Аристарко." Петър Увалиев (Пиер Рув) също акцентира върху таланта му по радио Лондон.

Милев оказа голямо влияние върху световната филмова общност чрез три основни приноса:
На първо място разработи Теорията на психо-физическия монолог, което представлява нов поглед към литературния вътрешен монолог чрез анализиране на интроспективните образи в киното. Това допринася както за естетиката така и за психологията.
На второ място задълбочено разглежда актуалните тенденции в световното кино през 60-те години; неговите анализи относно творбите на Фелини, Тарковски и Бергман предлагат перспективи за бъдещето.
И трето – той провежда дебати срещу догматичните идеи по това време.
Член-кореспондент Тодор Динов