Психология на престъплението

**ПРЕДГОВОР**

70-те години на XX век бяха значими за развитието на криминологията в България. Учените, вдъхновени от институционализирането на тази нова за страната ни научна област, започнаха активни изследвания благодарение на създаването на Съвета за криминологически изследвания към Главната прокуратура през 1967 г. и Научноизследователския институт по криминалистика и криминология през 1968 г., след заповед от министъра на вътрешните работи. Те осъществяваха пионерска работа в тясно сътрудничество с философи, социолози, психиатри, психолози и педагози. Фокусът беше насочен към основополагащите проблеми в теоретичната криминология с намерението да се разработят приложните й аспекти. Набраният богат емпиричен материал от интензивното изследване стана основа за разширяване на познанията в сферата.

Авторът на този сборник е имал дългогодишна връзка със Съвета за криминологически изследвания - националния център по изучаване на престъпността. В рамките на своите научни занимания той се е занимавал с проблема за психологията зад престъплението чрез самостоятелни или колективни проучвания, които доведоха до публикации относно личността на извършителя, причините за неговата престъпна дейност и механизма му поведение.

Използвани са методики от експерименталната психология, някои от които са прилагани тук за пръв път в контекста на криминологията. Особено внимание е отделено върху недостатъчно разгледаните теми като потребности, мотивирация и вземане решения по време извършване процеса както спрямо самото престъпление.

Собственикът предоставеният изследователски материал предлага възможност да се потопим във вътрешния свят на непълнолетните правонарушители и да анализираме произхода и проявленията агресивното им поведение.

Иронично е обаче фактът, че след 1989 г., когато нивото on престъпността у нас достигна рекордни стойности след Освобождението - безпрецедентен период – подобни проучвания спряха да бъдат реализирани. През това време практиката показва много тежки деяния – убийства с умисъл, грабежи и сексуални посегателства; множество от тези действия са извършени именно от млади хора – малолетни или непълнолетни.

Настоящият сборник има задачата да акцентира върху нуждата от новаторски изследвания в сферата все още неизвършвана активно напоследък работа; включва актуални публикации авторството който остава релевантно дори днес.
Варна , март 2006 година
Боян Станков