Усмиряване на разума: Преустройството на БАН 1944-1953 г.

Тази книга се фокусира върху личности и събития, свързани с времето преди повече от половин век. Оценките, които съдържа, не трябва да бъдат използвани от настоящите критици на Академията. Убедена съм, че в трудните периоди за България академичните институции играят важна роля в запазването на науката и нейното развитие.

Изследваният материал е базиран на документи от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Анализирани са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета по науки, изкуства и култура, както и ръководните органи на комунистическата партия. Прегледани са протоколите от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие в Академията, дневниците на различни клонове, докладите и стенографските записки от общите събрания. Освен това са проучени рецензиите за назначаване на нови членове, стенографските протоколи от научни дискусии и финансово-административната документация.

Особено ценни сведения могат да бъдат намерени в личните архиви на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Интересен поглед към ситуацията дават кадровите досиета на българските учени. Важно е да се отбележи, че Научният архив е особено богат след 1948 година; обаче за годините 1946 и 1947 липсват дори основополагаещите протоколи от изборните общи събрания - традиционно публикувани документи. Информацията относно научната политика през първоначалните години след 9 септември 1944 г., както в Научния архив така и в Централния държавен архив остава оскъдна.