Дневник по Балканската война

Никола Сотиров Додов е роден на 21 юни 1873 г. в Дупница, но информацията за неговите родители е оскъдна. Известно е само, че те са починали скоро след Освобождението на България през 1878 г., оставяйки малкия Никола и още две сирачета - брат му Димитър и сестра, чието име не се знае.

На 18 септември 1912 г. Н. Додов, който по това време е младши подофицер, бива мобилизиран в 14-а опълченска дружина от състава на 14-и Македонски полк в рамките на 7-а пехотна Рилска дивизия. На следващия ден той получава назначение за писар в управлението на дивизионната област и остава там по време на Балканската война и Междусъюзническата война. В този период продължава да води стенографски дневник, започнат с бележки относно археологически конгрес. След подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) той получава звание старши подофицер и преминава обратно към частта си преди демобилизация.

При включването на България във Първата световна война отново бива мобилизиран и отидете да работи като писар в щаба на 7-и опълченски полк от 12 септември 1915 г. След трагичния завършек на конфликта Н. Додов се връща към цивилния живот.

Той активно участва в местния клон на Българското туристическо дружество (БТД). Записките му по време на военните действия започват със заповедта за обща мобилизация -17 септември 1912 г., а те разкриват вътрешната морално-етична борба у него: патриотичното възпитание конфликтува с миролюбивите му убеждения и инстинкта за самосъхранение. Той споделя свои размисли: "Много ми тежи – признава си той –, че не мога да помогна повече за Отечеството; готов съм дори живота си да дам за свободата на Македония, но как може човек да убива друг човек? Особено когато става дума за бой с щикове… Това зверство противоречи напълно на моите хуманни чувства." Подобни размисли присъстват из текста многократно. Ценни са наблюденията върху логистиката зад фронтовата линия, която често остава пренебрегвана пред проблемите там. Последните редове отражават националната скръб след поражението.