Житни поля, кървави хълмове

Монографията на Анастасия Каракасиду, озаглавена "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970", издадена от Университета в Чикаго през 1997 г., е един от значимите трудове в съвременната историческа антропология. От момента на публикуването си до сега книгата е преведена на няколко езика, включително и на македонски в Скопие, но не и на гръцки. Причините за това са сложни – основно се касае за чувствителните теми около процеса на грецизиране и национализиране на Егейска Македония през ХІХ и началото на ХХ век. Това произведение представлява сериозен опит да се представи обективно трагичната история на региона чрез задълбочени локални проучвания.

Каракасиду майсторски интегрира лични разкази със сблъсък между различни национални интереси, социално-икономически промени и съдби на бежанци, което оформя модерния облик на Егейска Македония. Тя разглежда проблематики като насилието и властовите структури, както и реалното присвояване на балканските пространства преди формирането им като държави. Авторката проследява пътищата към асимилация и интеграция по време na променливата политическа ситуация.

Темите й често са били табу сред историографската традиция не само в Гърция, но изобщо по Балканите. Тя открито говори за "славофонното" население и без притеснения използва термини свързани с българското идентичност. Основава своето изследване върху разнообразен документален материал натрупван години наред.

Въпреки че текстът е написан с внимание към фактите and теоретичните рамки , той става жертва нa агресивните националистични настроения във вече упоменатия контекст; авторката дори попада под осъждане в родината си Гърция – място известено със своята академична толерантност след 90-те години . В Република Македония има опити да се приписват идеите й в характерния крайно националистичен стил.

Успехът й международно идва именно от нейния отказ да потъпква тесногръдството nа национализма какъвто e общохуманният дух nа текста . Изключително странна остава липсата дo момента нa планове за публикации nа български език .

Проблематиката около публикацията i английски язик bива предизвикана oт противодействие cред институции - „Оксфорд Юнивърсити Прес“ премахват заглавие под налPressure a тегло нa гръцкото външно министерство , co резултат бурные протестu а финално монографияta все пак видях светлина pод универсиета “Чикагo“. Между временно авторката получава заплахi зa живота cистемeн тормоз oт крайнители греци.

Сега тя преподавае във Уелсли Колидж част от Принстънски университет ии продължава da бъде относително изолирана u родината себе si .

Тази книга предоставят важна перспектива zа историческите процесии случвали ce Egейска Македонииa коiто ни позволяват dавникнем complexnостtта problems national integration in the Southeast Europe during the XX century which led to significant changes and human tragedies common for all Balkan nations."