Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.?

Погледнат от перспективата на напускащото социалистическо общество, преходът представлява последната схватка между партийните и икономическите елити. Той легализира частната собственост и насърчи индивидуалното предприемачество, но в същото време доведе до разпадане на корпоративната структура в българската икономика. Държавните предприятия, останали без опора, се оказаха уязвими за политически натиск, синдикални действия и различни форми на извъникономически влияние от новосъздадените финансови групировки на победителите в тази вътрешна битка. Въпреки това те не успяха да достигнат мощта на руските или украински олигарси след конфликтите през средата на 90-те години между „елита на перестройката" и новото ръководство на БСП. Това проваля добре замислен план за укрепване чрез контрол над финансовата система и търговията, а впоследствие - масовата приватизация с цел изграждане на солидна индустриална база.

Тайният механизъм зад стратегията е известен като „молекулата на конверсията” и включва: политик с влияние върху решенията (като приватизация и лицензии), банкер предоставящ кредити, управителят на фирма свързана със стоки от държавния сектор; представител от съдебната власт или силова структура гарантиращ спазването "правилата", чиновник служещ за връзка между тях и медия осигуряваща легитимност.

Целта на настоящето издание е смела: да изложи онези истини, които често остават неизказани въпреки че са известни. Чрез анализиране "скритите аспекти" по време на прехода и определяне реалните центрове власт тя цели да предвиди неочакваните изменения в българското общество във връзка с последствията от този процес както в контекста европейските така и глобалните мрежи.