Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Спирането на наказателното производство не е нова правна концепция в българското процесуално законодателство. То присъства както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (отменен), така и в последвалите процесуални нормативни актове – НПК от 1952 г. (отменен), НПК от 1974 г. (отменен) и настоящия НПК.

Тази процедура се разглежда като общо наказателнопроцесуален институт, тъй като се прилага във всички етапи на производството и е необходимо да бъдат направени определени уточнения:

На първо място, изследването се фокусира само върху спирането на наказателното производство по време на съдебните заседания в първа инстанция. Причината за това е, че специфичните особености и основни проблеми свързани с практиката и теорията относно прекратяването от съда са най-значими именно в този стадий на съдебния процес. Освен това, условията за спиране, както и процедурите по него, са почти идентични между заседанията на първата инстанция и тези във въззивната или касационната.

На второ място, анализът обхваща единствено спирането на наказателното производство по дела с общ характер в рамките на заседанията на първа инстанция. Основните причини за това включват:

Специфичните основания за прекратяване по частноправни дела, описани в чл. 24, ал. 5 от НПК, вече са били предмет на подробно проучване в научната литература.

Общите основания за прекратяване съгласно чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 точки 2 до 10 от НПК разкриват редица характеристики, които заслужават самостоятелно разглеждане.

Вероятно част от изложените аргументи няма да бъдат считани за безспорни; все пак ако те предизвикат научна дискусия, една от целите на настоящия труд ще бъде постигната.