Камий, моето вдъхновение

В романа на Софи Дол тя споделя своята лична трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни страдание от висока температура, 16-годишната й дъщеря Камий умира.

Засегната от огромната си болка, Софи Дол пише, за да увековечи спомените за последните мигове с дъщеря си и да удължи времето прекарано с мъртвото си дете. Тя се стреми да запази образа на Камий – нейния „искрен, открит и светъл“ поглед, моментите на близост и интимност, бурните им караници и безгрижния смях. След смъртта на Камий остава само празнотата, необходимостта от организиране на погребението и утешаването на нейните тийнейджърски приятели и роднини.

Романът представлява не просто изповед на скърбяща майка или паметник в чест на загиналото момиче; той е разказ за съпротивата срещу непосилното страдание, където написаното върху белия лист е своеобразен начин за оцеляване.