Богини. Мистерии на женската божественост

Книгата "Богини. Мистерии на женската божественост" включва лекции, проведени от Джоузеф Кембъл в периода между 1972 и 1986 година, които разглеждат образите, ролите и символиката на женската божественост през различни култури и исторически периоди. Вдъхновен от изследванията на Мария Гимбутас, митологът предприема пътуване за откриване проявленията на Великата богиня - от древна неолитна Европа до шумерските и египетските легенди, преминавайки през Омировата Одисея, култовете към Елевзинските мистерии, средновековните Артурови истории и ренесансовия неоплатонизъм.

Кембъл подчертава как символите на женската божественост са се трансформирали и устояли във времето срещу натиска на монотеистичните и патриархалните религии, опитвали се да ги потиснат или дори заличат. Той предлага нова перспектива върху класическите мотиви и показва как божественият женски принцип олицетворява архетипни енергии като трансформация, посвещение и вдъхновение.

Според него Богинята може да бъде разбрана по най-прост начин като Земята; след това – като небето; а философски погледната – тя представлява майя – формите на възприятие и ограниченията ни сетива. Богинята е крайната граница на съзнанието в света с времето и пространството.

Грациите представят трите аспекта на Афродита; те са основната богиня свързана с Аполон - нейният шакти (женска сила), а самите грации действат като двигатели за световната енергия. Ефросина олицетворява радостта от сияйността дарявана чрез деветте музи; Аглая означава великолепие — тя представлява връзката обратно към божество; а Талия обединява двете под името изобилие. Процесът описан тук служи за предаване сиянието от аполоновото съзнание към света.

Кембъл споделя своето разбиране за митологията като "религията на другите", което подсказва че нашият свят трябва да бъде отделен от техния. Според него религията може да се определи като неправилно интерпретирана митология — объркването между символа сам по себе си с онова което той обозначава води до загуба смисъла му. Всички значими исторически събития според традицията не би трябвало да бъдат важни извън контекста им jako символика относно вътрешните сили у нас.

Ако тълкуваме символа буквално губим неговото истинско послание — именно този пропуск прави невъзможно достъпването до дълбините ни живот без средство за навигация там. Популярното схващане митовете просто за измислица ограничава тяхното значение: митовете всъщност представляват висшестепенното познание относно великите тайни в живота. Именно затова ще говоря не само историята около Богината но й свързаното с нашата собствена загадка."

Джоузеф Кембъл