Пътят от науката към технологиите

Академик Кирил Боянов е роден в София през 1935 година. Завършва Висшето мореходно училище по електротехника (ВМЕИ) през 1958 г., със специализация в радиотехниката. През 1966 г. получава титлата „доктор“, а девет години по-късно защитава дисертация и става доктор на техническите науки в Санктпетербургския електротехнически университет. От 1971 г. заема поста доцент, а две години след това става старши научен сътрудник в Българската академия на науките (БАН). През 1982 г. се утвърджава като старши научен сътрудник I степен, а през 1989 г. е избран за член-кореспондент на БАН, последван от назначение за академик през 2003 година. От 1995 г. е част от Международната академия по информатизацията.

Кирил Боянов води лекции и упражнения по теоретична и измервателна електроника във ВМЕИ и чете курсове по теми свързани с електроника, радиотехнически измервания, компютри и мрежи в различни висши учебни заведения като СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и НБУ. По време на периода между 1999 и 2000 г., той работи като редовен професор в Хелзинкския технологичен университет с фокус върху компютърните мрежи.

От началото на седемдесетте години до края на осемдесетте ръководи катедрата към Националния учебен център по информатика, подготвяйки общо тридесет двама докторанти под негово наставничество. Той има значителна публикационна активност - автор или съавтор е на над двеста двадесет научни статии, тринадесет книги и учебници, както и множество патенти.

Заемал е важни позиции: директор на Института по микропроцесорна техника от 1986 до 1992г., директор на КЦИИТ при БАН между 1993-1996г., а впоследствие – директор на ИПОИ при БАН от 2004 до 2010г.. Членувал е активно в много научни организации у нас и чужбина; бил е заместник-председател във ВАК (Научният съвет), участвайки активно във международните редакционни колегии.

Той също така оглавява браншови камари свързани с електронната индустрия между '91-'95 год., '92-'99 год.' както досега ръководи няколко други асоциации чрез които допринася за развитието им включително главният конструктор около персонални компютри за България между '87-'91 година.
Притежава многобройни награди включително IFIP Silver Core , орден "Св.Св.Кирил&Методий" I ср., Академична награда за технически науки предоставена му от БАН наред с други отличия.