Немска класическа философия

Немската класическа философия, започнала през 1517 г. с 95-те тези на Лутер и превода на Библията на народен език, заедно със селските въстания и стремежа към общностна собственост, представлява ключовата идейна основа на световноисторическите трансформации. С примери от биографиите и сравнения между мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг и Хегел – както техните последователи така и критиците им – тази философска традиция е представена у нас в цялото й богатство чрез визуализации и преводи на значими произведения. Целта е да се преодолее дълготрайната идеологическа криза, която задушава историческата фактичност с фалшивото чувство за вечност. Идеята за светоглед според Кант постепенно преминава през активността на Фихте до тъждеството между природа и интелект при Шелинг; след това достига до Хегеловото отрицание на наличното реално съществуване преди да бъде преобразувана в нравствената концепция за държавата и междучовешките отношения по Фойербахови принципи свързани с любовта. По този начин се подготвя почвата за революционната промяна, изразена в „Манифеста на комунистическата партия“ от Маркс и Енгелс.