Произход на названията склави и готи, българи и унни

Всеки, който изучава произхода на българите, неизменно попада на темата за етнонима "словене", споменат в старобългарските текстове, и неговото съотношение с термина "склави", използван в гръцките и латинските хроники, както и "саклаб" от персо-арабските източници. Въпреки че този въпрос се разглежда отдавна, значението на тези термини и доколко те са различни или представляват разновидности на едно и също остава неясно дори за историците и езиковедите.

В наши дни някои историци и лингвисти приемат единствено поради сходството в езика без допълнителни доказателства, че склави и словене всъщност обозначават едно и също. Все пак подобни предположения се базират главно на умозрителни разсъждения, несериозни опити за интерпретация и прекалено натегнати езикови анализи.

Значението на термина "склави" може да бъде определено чрез неговата употреба. От една страна той е споменаван отделно от българите, което показва очевидната му връзка с други народности. От друга страна обаче има ситуации, когато склави се прилага към българи. Тези противоречивости свидетелстват за факта, че склави не е бил етноним.

Освен това взаимовръзката между българските етнонимии а понятието склави играе важна роля в установяването на истинския произход на българите. Защото предположението за идентичността между словене и склави служи като основа за всички твърдения относно езикова, етническа или културна принадлежност – както стара така актуална - свързани с българската общност. Настоящият анализ включва преглед на конкретни данни относно значението имутоизползване именно в летописните извори; макар да не могат да бъдат изброени всички примери , възможността да бъдат представени достатъчно такива позволява разбиране какво означава терминът “склав/склавен” във връзка с държавната администрация у България.

Всичко казано по отношение на склавите важелоисляга наподобява названието готи , което предшества последния термин . Следователно думата “склав” практически наследява понятието „готи“в документалните сведения ; освен това някоя информация уточнява ,че тези два народа били наричани със съществително име . И двата термина нямали характер само единствено като описания но били социалнопонятийния израз основан върху административната система сред унията b народонаселение . Множество примери подкрепят тази теза намиращa място под формата трудове писмени десетилетия насам по аналогична схема проследена през древните балкански хора- хети ,лувийци минойци микенци пеласги траки сармати..