Краят на Втората руска революция

В края на 80-те и началото на 90-те години настъпи „краят на комунизма“, който беше осъден като „престъпен режим“. На негово място се установи новата „истина“ – „демокрацията“ или т.нар. „нормална държава“. От демокрацията очаквахме единствено мир и всеобхватен просперитет. В този период обаче забравихме, че в античността Атинската демокрация е водила постоянни конфликти; през две от три години Атина е била във война, а няма нито един период без война по-дълъг от десетилетие.

Днес наблюдаваме, че въпреки разпадането на основната „заплаха за световния мир“ като форма на управление, конфликтите не са прекратени. Се появява един стар колкото света въпрос: Откъде произлиза войната, най-голямото зло в историята? Явно причините не се крият само в “лошите” идеологии, а идват от дълбоки източници, които могат да манипулират както "добрите", така и "лошите" идеи. Как може една страна с идеология от първата половина на XX век да бъде изградена с помощта на глобалистки сили през XXI век – ако не чрез война?

Този философско-исторически проблем стои в основата на настоящето изследване относно руско-украинските отношения и тяхната историческа дълбочина.