Индивидът, смъртта, любовта

Какво означава за един грък от Античността да бъде истински себе си? Как се проявява уникалният характер на индивидите през живота им и какво остава от него след тяхната смърт? Елинистът, подобно на всеки друг антрополог, разглежда тези въпроси и открива нещо парадоксално. Полисна Гърция, известна с многобройните си градове, е предоставила възможности за развитие на индивида в социалния контекст; обаче човешкото същество все още не се изразява като личност в съвременния смисъл – със себезнание, чиято дълбочина остава недостъпна освен за самия човек. Религията на полиса също така не е дарила индивидуумите с безсмъртни души, които биха запазили идентичността им в отвъдното.

Обяснението се крие във факта, че в общество основано на лицето-в-лице взаимодействие и култура на честта и срама, където стремежът към слава оставя малко място за разбирането на задължението и игнорира понятието за грях, всяко съществуване постоянно попада под вниманието на другите. За да познае себе си, индивидът трябва да наблюдава отражението си през очите на онзи отсреща. В тази игра от огледала аз-ът и другият взаимно определят своите идентичности.

Тези десет есета преминават по различни пътища и променят светлината върху зададените въпроси, но всички те обединяват една основна тема: как можем да изградим собственото „аз“ в синхрон с другия?