България и Балканите от древността до наши дни

В последно време много историци се опитват да "пренапишат" българската история, но тъжната реалност е, че всъщност тази история никога не е била напълно оформена, така че няма какво точно да преработваме. Разбираемо е, че някои периоди и събития от нашето минало са били обстойно разгледани от образовани и уважавани учени както в България, така и в чужбина. Въпреки това, парадоксално или не, произведенията и изследванията, които обхващат цялостната история на българския народ са удивително малко. Най-ранното документирано резюме на българското минало несъмнено е “Именникът на българските канове”, който датира от края на VII век сл. Хр., с продължение до средата на VIII век. След него следва апокрифният текст “Видение Исаево” от XI век; за близо шест века след това не са известни оригинални летописи написани у нас (поне засега). Изключение представлява “Манасиевата хроника” от XIV век – предимно превод на византийска световна история с добавени ключови моменти за България. За разлика от тях "Българската хроника" от XV век единствено описва завладяването на страната ни от турците.

Междувременно присъствието на българите в историческите трудове на редица западни автори през предренесанса и ренесанса остава постоянно. През XVIII век францисканецът Блазиус Клайнер пише книга специално посветена на нашата история; въпреки това самите българи сякаш нямат интерес към своето минало. Под влиянието на западните книжовници този дълъг период без активност приключва чак през XVII век благодарение на католика Петър Богдан Бакшев с неговото кратко изложение за българската история. Около сто години по-късно виждаме труда на отец Пайсии Хилендарски и работата му наречена “Зографска история”.

От научна гледна точка творението на Клайнер и “Зографската история” изглеждат значително по-сериозни отколкото Пайсииевата "История славянобългарская", но хилендарският монах представя по-близки идеи до надеждите и тревогите пред възраждащата се българска идентичност. Така той става основоположник не само за Българското възраждане, а също така символизира неизменните мечти свързани с него.

Пристрастията в работите върху исторически теми по времето Възраждане или след падането под османско владичество лесно могат да бъдат забелязани./.../

Представената тук версия все още носи незавършен характер - множество аргументи може да породят остри реакции; надявам се те да доведат до сериозни дискусии, които ще ми помогнат при уточняването или преосмислянето им. Този труд представлява лично мнение относно нашето минало – стремях се да бъда максимално обективен, но както казвал Симеон Радев: няма безлични историци; аз също съм платил цена чрез собствените си предпочитания и нагласи."
/Пламен С. Цветков/