Градина, пепел

Киш често пише в стил, наподобяващ поезия. Това особено се отнася за неговия роман "Градина, пепел", който изобилства от неочаквани образи и стилистични средства. Гогол и Бабел също са имали афинитет към подобни елементи, осъзнавайки че смелият полет на фантазията, комбиниран с ясното възприятие, може да преобрази дори най-баналните аспекти на живота в поезия.

За онези, които искат да проумеят Киш, предизвикателството идва именно от неговата оригиналност. Както много други югославяни през неговото време, той притежава многопластова идентичност и принадлежи на различни култури; въпреки това единственото му желание остава да бъде автентичен. (Чарлз Симич)