Лайбниц и проблемът за органичното тяло: единство, активност, познаваемост

Настоящата публикация съдържа дисертационния труд на Лидия Кондова. В нея, чрез съчетание от историко-философски и концептуални методи, се анализират основните черти на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната идея е, че Лайбниц разработва завършена теория за органичното тяло, в която единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са осигурени от реалността на телесната субстанция. Тази субстанция се разглежда през метакатегорията "живот", което представлява резултат от въвеждането на безкрайни възможности в ограниченото пространствено-времево поле на реализираното; а познаването на това тяло е основано върху приемането на емпиричния метод за изследване. По този начин се извеждат две традиционни интерпретации за Лайбниц – като метафизически идеалист и гносеологически рационалист; крайната цел не е да бъдат отхвърлени тези гледища, а да бъде уточнена тяхната валидност и да се обогати класическото разбиране за немския философ чрез категорията живот и ключовата характеристика на живото – историчността.

"Животинските тела функционират като машини в непрекъснато движение или по-точно казано те представляват механизми с определен фиксиран вид вечна органична дейност, която постоянно присъства в света. Следователно докато съществуват паяци ще има тъкачни устройства; докато има пчели ще продължават да работят медопреработвателни машини; а докато катерици все още бродят ще можем да наблюдаваме танцуващи механизми..."

Г. В. Лайбниц