Българите през V-VII век

През II век Птоломей споменава народа Бургиони (или Бургари) в района на реките Буг и Днепър. Според „Именника на българските князе“, от 165 година България е разположена зад река Дунав, където се посочва, че „тези князе управлявали“.

Надписът „Мизия, тук е и България“ датира от IV век и можем да го намерим на карта от Евсевий, който е автор на труда „Църковна история“. В този период не съществува държава с име България на Балканите; обаче терминът „Мизия България“ обозначава територията известна като „Малката България“, която продължава с територията на „Стара Велика България“ — намираща се отвъд Дунав при реките Буг и Днепър.

През 354 г. българите са упоменати в "Анонимен латински хронограф". Йордан описва по същото време техните поселения като разположени "над Черно море", западно от Днепър.

След периода на масовото преселение започва панонската етап за българите. През 631 г., след неуспешен опит да завладеят аварския престол в Панония, те основават Кубратова България, определяна от Теофан и Никифор именно там, където преди това се намирала Стара Велика България.

Основаването на Дунавска Bulgaria представлява само един последвал момент в тази историческа линия.

Петър Георгиев