Пред пепелището на нестаналото българско общество (второ преработено и допълнено издание)

През последните години станахме свидетели на поредната сцена от българския "преход": наблюдавахме нова "революция", наречена борба с олигархията и смяна на "системата". В нея част от управляващата elite, временно изгубила властта си, задейства своите медийни, политически, икономически и криминални съюзници срещу друг клон на олигархията. За целта бяха използвани жертвите на системата, които искрено вярват, че им е предоставен исторически шанс за действие. Явно обаче все още не осъзнават, че в установения социален модел тяхното място е единствено като декори в живота си, а не като действителни участници. С течение на времето пушилката около разказа за тъй наречения "преход" започва да се уталожи и сред неговите токсични остатъци постепенно се очертават контурите на нов свят. Мнозина вече инстинктивно усещат себе си предопределени да бъдат основоположители вместо върховете във хранителната верига. Затова настъпва трескаво мятане и безразборно търсене на решения: "искаме нови избори, нов парламент; намаляване броя депутати; увеличаване контролa от гражданите; замяната им с 'народа'; смяната на тази избирателна система с друга; премахване парламентаризма за пряма демокрация; партиите са ненадеждни – заменяме ги с 'личности'; необходима е промяна в 'системата', но не знаем каква точно; отказваме да признаем 'перехода' – желаем различен такъв".

Но вече е твърде късно: шлюзовете към историята се затварят.